Като четвърта по размер площ страна в света, териториално и административно разделение на Китай определено предизвиква интерес. Страната с най-многобройно население в света (и с гъстота от 139,6 души на квадратен километър) е административно разделена чрез смесена система, включваща провинции, градове на централно подчинение, спорни райони и специални административни райони.

Безспорно, когато говорим за административно деление на Китай, най-голям интерес предизвикват специалните административни райони – Хонконг и Макао. До 1997-а година, Хонконг е част от територията на Великобритания, която на 1 юли същата година връща територията на Китай. Все пак, на базата на специалния си статут Хонконг разполага с голям суверенитет. Хонконг има самостоятелен парламент от 60 депутата и независим по всички въпроси с изключение на външната политика и отбраната. Точно поради това, самолетните полети от Китай до Хонконг се водят като международни полети. Официалните говорими езици в Хонконг са английски и китайски.

Говоримите езици в другия специален административен район на Китай – Макао са португалския и китайския. На Макао е гарантирана икономическа свобода от Китай, което му позволява да се развие в насоки, непознати за общите райони на Китайската народна република. Така например, Макао е известен като Монте Карло на Азия заради огромните приходи, които районът генерира от хазарт и туризъм.

Освен специалните административни райони, когато говорим за административно деление на Китай, особен интерес предизвиква и Тайван. Този остров се счита от китайското правителство за 23-та провинция на Китай, докато от местното население за част от отделна държава заедно с останалите територии под ръководството на Република Китай. Разделението е с давност от края на гражданската война в Китай през 1949 година, когато загубили войната Гоминдан се оттеглят в Тайван, начело с лидера си Чан Кайшъ. Островът се намира на 120 километра от бреговете на Китай, като в последните години бележи изключителен икономически ръст, най-вече поради бурното развитие на високо технологични продукти.

В териториално-административното разделение на Китай наблюдаваме и така наречените градове на централно подчинение. Това са Пекин, Чунцин, Шанхай и Тиендзин. Пекин е столицата на Китайската народна република и с население от над 20 милиона жители е втория по големина град в страната, като отстъпва единствено на Шанхай. Характерното за тези четири града е, че те са подчинени изцяло на централното правителство на страната.

Обратното пък е валидно за петте автономни области, част от Китайската народна република. Това са Тибет, Южна Монголия, Гуанси, Нинся и Сидзян. Управлението на тези територии е различно в отделните области, но като цяло се характеризира със собствена форма на управление, съобразено с централната власт. Изключително спорно е положението на Тибет, който влиза в рамките на Китайската народна република през петдесетте години на миналия век. В момента, Тибет има свое собствено правителство в изгнание, което съвещава в Индия. Отделно от това, в световната общност често стартират кампании за освобождаване на Тибет и обособяването му като отделна държава.

В рамките на териториално-административното деление на Китай влизат и други 22 административни единици, които са със статут на провинции. Те се управляват от назначение от централната власт управители и следват централната политика на държавата във всички отношения.